Може ли Турция все още да бъде спасена?

Кризата надвисва над главите на турците. Според икономисти само паричният оборот може да извади страната от тежката ситуация. Но държавният глава Реджеп Тайип Ердоган не мисли така, коментира Филип Пликерт в авторска статия за германския национален ежедневник Die Frankfurter Allgemeine Zeitung, цитирана от агенция "Фокус", във връзка с кризата на турската лира, която в последните дни е една от водещите теми в печатните издания в Германия.

Още: Завръщане към Студената война: Путин рискува с Пхенян, за да победи в Украйна

Още: Топ 3 снайперски пушки в армията на САЩ за всички времена

Последните няколко седмици бяха трудни за Турция. От началото на годината националната валута загуби повече от 45% от стойността си. Инвеститорите се паникьосват. Търговията с акции на големи банки като Yapi Kredi, Akbank и Isbank бе временно спряна. „Инвеститорите все още се опитват да изтеглят парите си", заяви ръководителят на Института за икономически изследвания Ifo, Клеменс Фуест след поредното съобщение за спад в цената на лирата.

Мерките на Централната банка на Турция за успокояване на ситуацията бяха обявени в понеделник сутринта. Органът увери, че ще „предприеме всички необходими мерки за поддържане на финансовата стабилност". Предвижда се намаляване на задължителните резерви за сделки с чуждестранна валута, което трябва да освободи около шест милиарда долара. Анализаторите обаче са скептични, че мярката е достатъчна за обрат в ситуацията.

„Това не е достатъчно", уверен е Гюнтер Дойбер, главен икономист на виенския клон на водеща европейска банка. Пред лицето на инфлационния шок Централната банка на Турция ще трябва да възстанови паричната политика и да повиши лихвените проценти. Той изчислява, че инфлацията скоро ще се повиши до над 20% поради девалвацията на лирата. Ключовият процент в момента е около 18%, който е твърде нисък.

Още: Позиция: Украйна трябва да бъде поканена да влезе в НАТО

Още: Подли трикове: Как Русия отнема жилищата на собственици в Мариупол (СНИМКИ и ВИДЕО)

Въпреки това президентът Реджеп Тайип Ердоган поясни, че не иска по-високи, а по-ниски лихвени проценти. В предишни изказвания той обвини „лихвеното лоби" за икономическите и финансови проблеми на страната. Наблюдателите виждат това като антисемитска алюзия. С оглед на новите американски санкции, наложени след отказа на Турция да освободи пастор Андрю Брънсън, Ердоган заговори за „подъл заговор".