Както всички кандидат-президенти в съвременната епоха Хилари Клинтън и Доналд Тръмп започват да се придвижват към политическия център. И двамата започват съответното си преместване на политическите позиции значително по късно от повечето случаи (Особено г-н Тръмп, който изглежда, че разбра едва миналата седмица, че вече не се бори за номинацията на Републиканската партия на САЩ). И двамата отиват към центъра все по-бързо не само по въпросите за водената от тях политика, но и що се отнася до политическите им личности.
Най-забележимо е, че Тръмп под насоката на новия мениджър на политическата си кампания Келиан Конуей, може да даде заден ход на своите твърди позиции относно въпросите, свързани с миграцията, които бяха основата за подкрепата му от консервативните гласоподаватели, откакто обяви кандидатурата си миналото лято. Напълно възможно е Тръмп да се отърве от Конуей, както направи с предшествениците ѝ, когато те посмяха публично да заявят, че той е започнал да се държи като по-стандартен кандидат. Но изказванията на г-жа Конуей от неделя изглеждат като част от планирана и предварително съгласувана стратегия, за разлика от по-обнадеждаващите предсказания за узряване на кандидата, които бележеха времето, когато мениджър на кампанията бе Пол Манафорт.
Преместването към центъра на Хилари Клинтън е по-тихо, но не по-малко важно. След речта ѝ от националния конгрес на Демократическата партия, в която тя представи дневен ред на външната си политика, насочена към потушаване на недоволството и възможното въстание на последователите на Бърни Сандърс, предизборната кампания на Клинтън започна да дири подкрепа от могъщите представители на външната политика и на националната сигурност, представители на Републиканската партия. Въпреки, че тези новини не са придружени от нови предложения от кандидата, те явно целят да напомнят на колебаещите се гласоподаватели, че Клинтън носи необичайно силни препоръки по тези въпроси за кандидат от демократите. Бе разкрито, че тя може да бъде открита към намаляването на корпоративните данъци в замяна на подкрепата на Републиканската партия за будещи законопроекти в сферата на изграждането на инфраструктура, както и че е все по-възможно да номинира Мерик Гарланд за съдия във Върховния съд на САЩ, отколкото някой друг, който да е по-прогресивен.
В допълнение на промените в политиката и двамата кандидати се опитват да привлекат нерешилите за кого да гласуват кандидати-центристи опитвайки се да прикрият най-зле гледаните аспекти на личностите си. Отново, промяната в Доналд Тръмп е значително по-явно, включително и речта му от миналата седмица, в която той изрази съжаление, за езика, който той използва по време на предизборната си кампания в последните 14 месеца. Но, ако най-голямата слабост на Тръмп в очите на неопределените гласоподаватели са неговите избухвания, то тази на Хилари Клинтън е, че не може да ѝ се има доверие. Затова и не трябва да е изненадващо, че в същия ден, в който Тръмп почти се извини за несдържаните си думи, от фондацията на Клинтън почти признаха, че политиката им за подбор на дарители трябва да бъде променена и засилена, ако Тя бъде избрана за президент.
Нито г-н Тръмп, нито г-жа Клинтън ще премахнат съмненията, които гласоподавателите развиха за тях в последните месеци. Но и двамата изглежда, че разбират, че дори и лекото изглаждане на ръбовете им може би е необходимо на финалната права на тяхната люта, грозна, ужасна и нещастна кампания.
The Wall Steеt Journal
