След две седмици гражданите на САЩ ще отидат до урните, за да гласуват на междинните избори. Икономиката и инфлацията без съмнение ще оглавят списъка с тревоги на избирателите. Въпреки това, те почти със сигурност са загрижени за глобалната ситуация и намесата на САЩ във войната в Украйна.
Още: Тръмп: Талибаните да ни върнат оръжие на стойност 7 милиарда долара
Още: Мъск отрича да изнудва Киев със Starlink
Администрацията на президента Джо Байдън доста разумно избягва обсъждането на украинския въпрос по същество по време на предизборната кампания. Външната политика рядко печели избори и със сигурност не в толкова напрегната вътрешна среда.
Изборите обаче имат последствия и ако Америка продължи да подкрепя Киев, властите все пак трябва да започнат да съобщават по-ясно на нацията колко е важно да се борим срещу Русия. Ръководството трябва да обясни значението на тази борба в контекста на стратегическите национални интереси и защитата на правовата държава срещу неприкритата незаконна агресия. Освен това трябва да надхвърли опростените клишета и да започне да отговаря на някои много трудни въпроси.
Може би най-важното от тях е как трябва да завърши този военен конфликт? Не е изненадващо, че САЩ и техните съюзници до голяма степен са оставили подобни въпроси без отговор. Често можете да чуете, че Киев решава при какви условия ще приключи конфликтът. Това не означава, че подобна позиция е фундаментално погрешна, но оставянето на този въпрос отворен е политически изгоден трик.
Още: Американски медии: Барак и Мишел Обама поделят имуществото си
Наистина зависи от Киев да вземе решение относно условията за прекратяване на конфликта, но да се приеме, че Съединените щати и Западът като цяло нямат влияние върху него, означава да се игнорира реалността. Те в много отношения са взели страна във войната и колкото по-скоро властите спрат да се преструват, че това не е така, толкова по-добре. Западът има свои собствени интереси в този конфликт и твърдението, че той просто зарежда пистолет и го предава на Украйна, в най-добрия случай е неискрено, а в най-лошия - направо опасно.
Всичко за войната в Украйна на живо във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Тръмп мрази Украйна: Какво стои зад обсесията на американския президент към Зеленски
Още: САЩ притискат Киев да промени резолюцията на ООН, осъждаща Русия
Съюзниците не желаят да отговорят на този въпрос, тъй като дори само като го зададат, те рискуват да разкрият съвсем реални линии на разделение в подкрепа на Украйна. Ако не беше значителната подкрепа на Запада, Киев най-вероятно нямаше да постигне днешния успех, въпреки смелостта на своите бойци.
Оставяйки всичко "на преценката на Киев", САЩ дават на всяка страна, която предоставя подкрепа, илюзията, че също не е страна в конфликта. Ако Германия и Франция наистина не са съгласни как да действат по украинската криза и позициите им са различно от тези на Естония и Полша, както и на САЩ и Обединеното кралство, единството е застрашено от разцепление, от което Русия може да се възползва.
Киев много внушително и доста успешно контролира информационното пространство. Западът, поне публично, има много скромна представа за целите и намеренията на Украйна, както и за нейните загуби и хода на военните действия – с изключение на съобщения в социалните мрежи и медиите. Самото поставяне на въпроси, свързани с тези ключови фактори в настоящата геополитическа и културна среда, се отъждествява с ерес – сякаш просто задаването на въпроси е равносилно на подкрепа за Русия. Това не е вярно. Това е рационално изследване на геополитически реалности, които имат значително влияние върху вземането на политически решения.
Още: Вече не 50%, а 100% от редкоземните минерали: Новото предложение на Тръмп е още по-сурово?
Още: Тръмп иска Мъск да е по-агресивен във федералните съкращения
Военните действия и дипломацията вървят ръка за ръка. Развитието на бойното поле променя условията за политическо уреждане на конфликта. Не може просто да се чакат благоприятни военни резултати и едва тогава да се формулират цели и крайни условия. Не по-малко глупаво е да се смята, че формулирането на целите по някакъв начин ще прехвърли инициативата на Русия и ще означава капитулация. По-скоро това е само първата стъпка в един сложен и бурен валс към края на конфликта.
В исторически план Америка не е била добра в борбата с ограничени войни с неясни цели. Днес сме въвлечени в прокси конфликт с неясен край. Човек може да спекулира какви трябва да бъдат целите и намеренията – например източване на военната мощ на Русия, изтласкване на армията ѝ от украинските територии и т.н. – но това са само предположения, а не заявени политически цели. Чудно ли е тогава, че при липсата на яснота много американци поставят под въпрос неопределения характер на подкрепата на Вашингтон за Украйна?
Ако не се пита какви са целите пред Киев и какви могат или трябва да бъдат целите на Запада, лесно можем да бъдем въвлечени в неустойчива ситуация или, още по-лошо, да се сблъскаме с пълна ескалация. Украйна демонстрира своята готовност и способност да атакува руска територия. Украинските разузнавателни служби са заподозрени в извършването на убийството на Даря Дугина, дъщеря на ултранационалистичния философ Александър Дугин. Фактът, че американските власти говориха за участие на Киев в инцидента, говори и за тяхното недоволство от нивото на откритост на Украйна и желанието да се избегне нещо, в което Вашингтон не иска да участва.
Докъде са готови да стигнат САЩ в подкрепа на Украйна? Тук не става дума за настоящата битка за оцеляване на страната и връщане на територии, а за стратегическата крайна цел. Ако Киев иска да си върне Крим, ще предостави ли Вашингтон необходимата помощ за такава кампания? И ако Украйна намери за необходимо да нанесе по-мощни удари срещу контролираните от Русия територии или дори срещу самата Русия? Ще осигури ли Западът оръжията с голям обсег, необходими за офанзива от такъв мащаб? Или това ще се превърне в червена линия за Вашингтон, Лондон и Брюксел? Хипотетично, какво би станало, ако Киев поиска смяна на режима в Москва и нищо по-малко? Дали Съединените щати биха подкрепили такова желание?
Не по-малко важен е въпросът каква трябва да стане следвоенна Украйна. Колко пари ще са необходими за възстановяване на икономиката и инфраструктурата? НАТО и ЕС ще плащат ли за това, ако не сега, то в бъдеще? Ако е така, при какви условия блоковете ще изискват от Украйна да извърши държавни реформи и реконструкция на институционално ниво? Колко надеждна ще бъде тази помощ по време на напрегната икономическа ситуация?
Подкрепата на Украйна е правилното нещо, но това не означава, че сложните геополитически и стратегически въпроси, които са от национален интерес на САЩ, трябва да бъдат игнорирани. Ако не ги поставите сега, това ще бъде равносилно на отказ от планиране. В този случай не трябва да се учудваме, ако реалността ни отмъсти за това.
ОЩЕ: Глас от лагера на Тръмп: Да помогнем на Украйна до самия край не е в интерес на САЩ
Автор: Джошуа Гумински, за The Hill. Той е директор на Центъра за разузнаване и глобални въпроси на Майк Роджърс. Роджърс е председател на Комисията по въпросите на разузнаването на Конгреса и е един от републиканците, които заеха твърда позиция в подкрепа на Украйна от началото на подпалената от Владимир Путин война там.
Превод: Ганчо Каменарски
