Съвети за спасение от корона(мисли)

Наскоро прочетох, че заради новия вирус продажбите на романа "Чумата" от Албер Камю във Франция и Италия са скочили осезаемо. Тоест "короната" действа в някаква степен ограмотяващо и предизвиква пориви у човека да посегне към изконната потребност от (по)знание. Дали?

Още: Тежки времена идват за родните тръмписти. И за психиатрите също

Още: Тръмп засили САЩ по пътя на упадъка

Чудесно е, че хората търсят подобна литература, в която няма да намерят потвърждение на ирационалното - противно на вероятните си очаквания. 

А и нобеловият лауреат Камю казва за книгата си: "Всеки носи в себе си чумата, никой в света не е неуязвим по отношение на нея. И човек трябва да бъде непрестанно нащрек, за да не би в миг на разсеяност да дъхне в лицето на другия и да му предаде заразата. Вроденото е микробът. Останалото - здраве, честност, морална чистота, ако щете - е резултат от волята, която не бива никога да отпада".

Така, типично в духа на екзистенциализма, погледът е обърнат към индивидуалния страх, който се бори с... индивидуални усилия, подчинени на волята. Струва си да помислим върху думите на Камю, докато четем "Чумата". Не за друго, а за да не затлачваме сетивата си с безпокойство, от което други със сигурност ще спечелят. Но не и ние.

Още: Летище "Васил Левски" - добре, а улица "Московска" кога ще преименуваме?

Още: Вейповете и везните на забраната: Няколко мита

Ала стига с драматично черногледство! Предлагам в този ред на мисли кратък списък от произведения за наша употреба, докато короната е наоколо. Така хем няма да се сещате за нея, хем ще прочетете (ако не сте, разбира се!) изключителни класики, които в последна сметка ще ви накарат да се надсмивате над страха. 

Първо. Започваме с нещо българско и родно: “През чумавото”, разказ на Йордан Йовков. Иде реч за една кахърна сватба, която се случва на принципа: “Ще става, каквото аз кажа!” Първият чорбаджия на селото, хаджи Драган, жени дъщеря си Тиха във време, в което всички местни хора са изпаднали в ступор от вилнеещата черна смърт. Прекрасен разказ за силата на любовта, който със сигурност ще ви накара да свалите последната останала ви маска, за да вдишате и издишате дълбоко. Въобще, терапия за душата с елементи на романтично-приключенски дух.

Второ. Грабнете увода на “Декамерон” от Бокачо. В случай, че сте под карантина, за десет дни се изчита и цялата книга, като включим дори ровенето из Facebook. Така сте заели печеливша позиция - остават ви още четири дена за спокойна паника, докато завършите в общи линии инкубационния период на вируса. Темата за чумната епидемия във Флоренция е блестящ пример за бягство от ирационалното напрежение и отвъд гледките на покосени хора. Освен това в "Декамерон" се срещат и меко казано пикантни истории, които на всичкото отгоре са екранизирани. Е, вярно, получил се е доста лош резултат, но все пак...

Трето. Следва “История на лудостта в класическата епоха” от Мишел Фуко. Обръщам внимание, че предложението е валидно само за напреднали! Чете се бавно, на глътки и с проява на търпение в обработката на всички проби, които доказват... о, да, че сте просто хипохондрик! Фуко изисква драстична концентрация на вниманието, с което е съвсем полезен, ако решите да си дадете сметка, че има по-трудни за осъзнаване неща от напълно излишното презапасяване с брашно и тоалетна хартия например.

Още: Тестът с дрона на летището свари отговорните фактори по бели гащи

Още: Да поискаме повече качество на по-добри цени - така не сме втора ръка

Четвърто. Ако все пак сте решили да отворите широко душата си за страховете от болести, на помощ идва "Записки от подземието" на гениалния Достоевски. Малката книжка е в състояние да предизвика непреодолими емоционални преживявания у вас, като несъмнено ще се запитате: "Защо съществувам изобщо?". За пълно вглъбяване в ирационалното, в допълнение препоръчвам "Болница" и "Дяволско" на Атанас Далчев, както и апокрифа "Ходене на Богородица по мъките". Добавете и щипка от Данте с класическия му "Ад" и затвърдете съмненията си за околните със Сартр и мисълта, че всъщност "Адът, това са другите". Вече няма нужда да гледате брифингите на кризисния щаб, нали?

Пето и най-просто. Влизате в Google и пишете: "Как да излекувам...”. И така-нататък. Разширете представите си за неочакваното с бяла магия срещу коронавирус, лечебен пясък от устието на река Велека срещу кокоши тръни или сок от омайниче, борещ хипохондрични симптоми. А знаехте ли, че с настойка от бабини зъби се чисти тоалетна чиния? Невероятно!

С тези няколко съвета в подобна обстановка у нас със сигурност няма да засилите имунитета си, но по всяка вероятност ще дадете по-свободна воля на критичното си мислене. А то е важно, защото ни напомня по-често да си мием очите, докато гледаме.

Автор: Румен Скрински