Придвижването на магнитна възглавница е перспективна насока в развитието на високоскоростните пътнически превози. Китайският влак Shanghai Maglev Train, базиран на същата технология, е способен да развива скорост до 430 километра в час, а японският Maglev L0 – до 500 км/ч. Тук не се налага да се губи скорост при съпротивлението, създавано от триенето в релсите. Все пак при движение със скорост над 400 км/ч повече от 83% от енергията се губи за преодоляване съпротивлението на въздуха.
Още: Тежки времена идват за родните тръмписти. И за психиатрите също
Още: Тръмп засили САЩ по пътя на упадъка
Тази загуба на енергия обаче също може да бъде редуцирана с помощта на нова технология, благодарение на която подобни системи ще могат в бъдеще да достигат чудовищна скорост от типа на 3000 километра в час.
Става дума за разработка на учени от лабораторията Applied Superconductivity Laboratory към университета Southwest Jiaotong в Ченду, Китай. Специалистите, ръководени от професор Денг Циганг, са автори на технологията Super-Maglev, която позволява да се избегне почти изцяло съпротивлението на въздуха. На теория това би позволило постигането на 3000 км/ч.
Още: Летище "Васил Левски" - добре, а улица "Московска" кога ще преименуваме?
Още: Вейповете и везните на забраната: Няколко мита
За тестване на технологията инженерите създали транспортната система ETT (Evacuated Tube Transport). Опитният образец на системата е разположен в университета и представлява херметически затворен тунел. Въздухът в него е с налягане 10 пъти по-малко от това на нормалното атмосферно налягане.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Не иска да е част от мафиотското управление: Атаката срещу Петков няма да спре дотук
Движейки се в условията на тази силно разредена атмосфера, влакът практически не среща съпротивление.
Това снижава разхода на енергия и позволява да се избегне нагряването на външната част на влаковата композиция.
Подобни съоръжения обаче имат един сериозен недостатък – построяването и поддържането им е скъпо удоволствие и е доста сложно за реализиране на практика. По тази причина създателите на технологията смятат, че тя е приложима на първо време в сферата на създаването на космически апарати от ново поколение, при това най-вече във военната област. Едва на по-късен етап системата ще може да се прилага в условията на транспорт за обществен превоз, смята професор Денг Циганг.
Още: Тестът с дрона на летището свари отговорните фактори по бели гащи
Още: Да поискаме повече качество на по-добри цени - така не сме втора ръка
Редактор: Анна Маринова
