Грижата за децата – между 12 часа и 1 година

Ако случайно не сте забелязали покрай остроумията за Васил Божков, държавата, когато поиска, почва да работи на бързи обороти. Толкова бързи, че новият закон за хазарта мина на второ четене за 12-тина часа!

Още: Тежки времена идват за родните тръмписти. И за психиатрите също

Още: Тръмп засили САЩ по пътя на упадъка

Един от прокламираните плюсове за това – от Валери Симеонов, беше как ще се грижим децата да не стават хазартно зависими. В крайна сметка за 12 часа депутатите се отказаха от тази работа с агресивната реклама – по предложение на съратника на Симеонов Йордан Апостолов. Не се чу Симеонов да го е изключил заради предложението – значи е съгласен.

Пиша тези редове, защото в същото време вече 11 месеца не е приет друг закон – този, според който училищните автобуси задължително трябва да са снабдени с колани и те да се слагат също толкова задължително. Миналата седмица, пак при Своге за малко да стане голяма беля – автобус с 20 души, половината от които тръгнали за училище деца, за малко да се преобърне през мантинелата. Заради това се сетих за инициативата с коланите – не че в такъв случай много ще помогнат, но в други случаи – със сигурност.

Още в края на март миналата година имаше предложение в тази насока – при това не просто за колани, а за задължителни специални седалки за по-малки деца. Това в България е като да искаш чист въздух, редовно да тече вода от чешмата – трудно изпълними работи. Сега се оказа, че на първо четене вече е прието в училищните автобуси поне да се слагат задължитено колани – съответно и да има такива. Остава второто четене ...

Още: Летище "Васил Левски" - добре, а улица "Московска" кога ще преименуваме?

Още: Вейповете и везните на забраната: Няколко мита

Та така – 1 година да се накумим с мярка за по-голяма безопасност за децата на пътя, 12 часа за да „оправим“ хазарта. Парите от хазарта де, не хазартните зависимости. Понякога наистина на човек му се иска да гледа повечко анимационни филмчета, а не новини – в България кажи-речи непрестанно!

Автор: Ивайло Ачев