„Призракът на Сталин” хвърля сянка върху днешна Русия

Страстите и демоните на историята в лицето на Йосиф Сталин, наподобяващ персонаж от драмите на Уилям Шекспир, и на Владимир Путин, действащ в стила на Джеймс Бонд, са основните лица, с които ни среща книгата на Владимир Федоровски „Призракът на Сталин” (ИК „Изток-Запад”).

Още: Отиде си известният журналист Иван Ибришимов

Още: Viasat History представя Истинската история на татуировчика от Аушвиц

Повече от петдесет години след смъртта си Йосиф Сталин все още разделя руснаците. Според неотдавнашно изследване около 30% от населението го смятат за „кървав тиран, който е избил милиони невинни хора“. Мнозинството обаче – цели 35% – го отъждествява преди всичко с ролята му за победата през 1945 г. срещу нацистите. Макар мнозина руснаци да осъждат терора, репресиите и депортациите, те въпреки всичко ги оправдават, позовавайки се на необходимостта да бъде построена „една силна държава“ – отколешна идея фикс, владееща умовете в тази страна. Въпреки че казионният Институт по история към Руската академия на науките е предложила мавзолеят на Ленин на Червения площад да бъде закрит, а мумията на вожда на болшевишката революция да бъде погребана, днес в Русия продължават да съществуват най-малко тридесет музея, посветени на диктатора.

Според едно изследване на въпроса: „Кой паметник символизира най-точно днешна Русия?“ мнозинството запитани руснаци от дългия списък, който им е бил предложен, са избрали произведенията именно от сталинската епоха – най-много гласове е събрала прочутата монументална скулптурна композиция „Работникът и колхозничката”, посочена от 24% от анкетираните.

„Призракът на Сталин” е отрезвяващо изследване с 16 цветни илюстрации и пространен текст, разгръщащ обширно образите на „Бащата на народите” и на бившия агент на КГБ и тяхното въздействие върху народа, историята и икономиката на Русия.

Още: Времето утре - 25 февруари 2025 г.

Още: Почистват сградата на Дома на Европа след протеста на "Възраждане" (ВИДЕО)

Книгата отразява амбицията да се хвърли един нов поглед върху голям брой „утвърдени истини“, които обаче не отговарят на историческата действителност. В известен смисъл четивото е отговор на въпроса: „Какво не е трябвало да се прави?“ – парафраза на въпроса „Какво е трябвало да бъде направено?“, задаван твърде често в руската литература и в руската политика през конкретния период (от Русия на Лев Толстой и А. П. Чехов, през Сталиновия СССР и Путинова Русия).

Владимир Федоровски е подтикнат да напише книгата от куп драматични събития като убийствата на независими журналисти, отравянето на един бивш агент, хвърлянето на банкери в затвора, от една сурова действителност, белязана от призрака на Сталин и завръщането на КГБ...

*

„Който не съжалява за СССР, няма сърце. Който съжалява, няма ум.”

Още: Диана Дамянова за "Възраждане": Ако са във властта, започват да варят някои от своите противници на сапун

Още: Синоптик: Затоплянето ще върви с дъжд

Владимир Путин