Българското висше образование влиза в седемгодишен положителен демографски период, сочат данните от Национална карта на висшето образование в България, съобщи Георги Стойчев, ръководител на техническия екип, изготвил проекта за картата.
Още: Скиор почина след удар в дърво край писта в Пампорово
Още: Колко ще ни струва почивката на морето през лятото?
Той посочи, че през следващите седем години ще навършат пълнолетие родените от 2003 до 2009 година, а това е период, в който статистиката за новородените е бележела ръст. Това означава, че университетите в България ще получат "демографски бонус" в този период. Тенденцията на спад, наблюдавана през последното десетилетие през следващите пет години ще се обърне и броят на студентите ще се запази или, според очакванията - ще се повиши, прогнозира Стойчев, пред БТА.
През последните пет години броят на българските студентите е намалял с около 16 процента, но за последното десетилетие делът на чуждестранните студенти в България се е удвоил и в момента е около осем процента, посочи Стойчев.
Данните бяха представени на среща с ректори на университети от Северна България, чийто домакин беше Великотърновският университет.
Още: Най-важните новини за деня: 22 февруари 2025 г.
Още: Прогноза за времето - 23 февруари 2025 г. (неделя)
Според Лили Вълчева, председател на браншовия синдикат "Висше образование и наука" при Конфедерацията на независимите синдикати в България, категорично не бива да бъдат разкривани нови висши училища, преди системата на висшето образование да бъде подредена, но същевременно картата трябва да бъде актуализирана ежегодно, за да могат да бъдат планирани процесите във висшето образование.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: "Заради студа": Спряха частично ремонта на "Дунав мост"
Още: Рокади в БДЖ: Транспортният министър смени директора на железниците
В четири групи са обособени професионалните направления, според съответствието на търсенето и предлагането. Най-висока е степента на съответствие в сферата на здравеопазването, компютърните науки и архитектурата.
Във втората група работодателите търсят специалисти, но няма интерес от кандидатстудентите, такава е математиката, където една трета от държавната поръчка стои незаета.
Третата група е за специалностите с високо търсене от страна на кандидатстудентите, но с ниска реализация след завършването - типичен пример е театралното и танцово изкуство и психологията.
Още: "Внимание, студено": Жълт код за ниски температури в 19 области
Още: Мирослав Боршош към екскурзоводите: Вие сте едни от хората, които показват България пред света
Четвъртата група е насочена към професии, където предлагането значително надвишава търсенето и примерът е икономиката - най- масовото професионално направление, посочи Стойчев.
Според него картата констатира тези дисбаланси, те трябва да бъдат обсъдени с работодателите и да залегнат в планирането в сферата на висшето образование занапред. На срещата са били обсъдени и показателите за определяне на висшите училища като изследователски.
