„Целта на посещението на европейския комисар по въпросите на вътрешния пазар Тиери Бретон беше единствено и само да оцени възможността за увеличаване на производствения капацитет на нашата отбранителна индустрия с оглед необходимостта от производството на боеприпаси за попълване на запасите на страните членки на ЕС и НАТО“. Това каза министърът на отбраната Димитър Стоянов в предаването „Брюксел 1“ на телевизия Bulgaria ON AIR. „Предложението на еврокомисаря е и с друго значение – откриването на нови работни места и съответно данъците от производството да останат в България“, допълни той.
Още: Насилие в София: германски медии за акцията на "Възраждане"
Още: След погрома на "Възраждане": "Протестът им ще уплаши и ще има обратен ефект"
Министърът на отбраната разясни, че за да се попълнят запасите от боеприпаси, трябва да се увеличи производството основно на 155- милиметрови снаряди. „Българската армия все още не използва такива снаряди, но с нейната модернизация ще бъде променен и калибърът на използваните боеприпаси. Ние сме бъдещи потребители и подготовката на такова производство би помогнало армията да създаде необходимите си запаси от боеприпаси“, посочи министър Стоянов.
„До края на януари България предостави на украинската страна въоръжението и боеприпасите по споразумението с Украйна, ратифицирано от Народното събрание. Това, което беше предоставено, е в топ три от исканията на Украйна“, припомни министър Стоянов. Министерството на отбраната е предоставило и хуманитарна помощ в рамките на 7 милиона лева, 50-60% от които предстои да бъдат възстановени от фонд на Европейския съюз. „Допълнително споразумение за изпращане на въоръжение в Украйна няма, служебният кабинет стриктно изпълнява решенията на Народното събрание“, отбеляза той.
ОЩЕ: Спешно трябват повече боеприпаси: Еврокомисар идва в Сопот
Още: ДПС на Доган: Няма да бутаме кабинета "Желязков" засега, Росен Карадимов е свързан с Пеевски
Стоянов каза още, че категорично няма да се изпращат български войници в Украйна и че това са били "крайно неудачни" интерпретации.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: "Добре, че не стреляха яйца с боя по БНБ": Делян Добрев за "Възраждане", еврото и бюджета
Още: 3 години без 1 ден война в Украйна: 100 литра червена боя пред руското посолство (ВИДЕО)
По темата за бюджета министърът изрази ясното си становище, че средствата за Българската армия не трябва да бъдат орязвани. „България има национален план за 2% от БВП за отбрана през 2024 г. През 2023 г. този процент е 1,85%. Националният план е представен и пред нашите съюзници в НАТО и се надявам да бъде изпълнен“, каза той и отново посочи, че 2% от БВП няма да бъдат достатъчни за модернизацията на Българската армия. „Нашите съюзници вече коментират, че 2% трябва да бъде най-ниското ниво. Трябва да се стремим да гледаме в перспектива за увеличаване на разходите за отбрана. Не може да се спира модернизацията на Българската армия“, заяви той.
По друга актуална тема – охраната на държавната граница, Димитър Стоянов съобщи, че в момента над 400 военнослужещи участват в помощ на своите колеги от МВР. Българската армия оказва съдействие и с транспорт, и с допълнителни средства за логистика. Ремонтирани са 110 км от оградното съоръжение по държавната граница. Министърът посочи, че се очаква засилване на мигрантските потоци и помощта, която Българската армия оказва по охраната на държавната граница, ще продължи и след април.
ОЩЕ: Димитър Стоянов: 2% от БВП за отбрана е най-ниското възможно ниво от 2024 година
Още: Тагарев: Депутатите се хванаха на въдицата бързо да приемат декларация за Украйна
Още: Вандализъм, излагация: Слави Трифонов за изстъпленията на "Възраждане" пред представителството на ЕК
„Натискът върху границата ни е значителен. Необходими са технически средства, които трябва да бъдат разположени по границата – системи за видеонаблюдение, датчици и т.н.“, посочи министър Стоянов. „Шансовете за предоставяне на финансови средства от ЕС за дооборудване на българската граница са изключително големи. Над 100 км от границата не са защитени от технически средства, а за тях трябват финансови ресурси. Не трябва да се забравя фактът, че тази граница не е само българска, тя е външна граница и на ЕС и разходите за поддръжка би трябвало да бъдат споделени“, отбеляза той.
