Държавните и общинските власти се заеха да чистят избирателните списъци за евровота, независимо че още не е гласуван нов Изборен кодекс и не е насрочена дата, установи проверка на "Труд".
Служба "Гражданска регистрация" (ГРАО) в регионалното министерство е разпратила до всички общини списъци с имената на хора с настоящ адрес в държави извън Европейския съюз и постоянен адрес в съответната наша община. Причината е, че ако евровотът е на 25 май, както се очаква, изискването за уседналост влиза в сила от 24 февруари.
Още: Атанас Атанасов: Борисов е почетен премиер в кабинета "Желязков"
Указанието на ГРАО е да се провери дали тези хора не са се завърнали междувременно у нас, или не пребивават трайно в друга страна от ЕС. Целта е тези граждани да бъдат призовани да си актуализират настоящия адрес поне 3 месеца преди датата за евроизборите. В противен случай те ще бъдат заличени от избирателните списъци и няма да имат право да участват във вота, ако не е спазено изискването на Избирателния кодекс за уседналост от 3 месеца.
От ГРАО отказаха да обяснят откъде са им данните за хората, които трябва да отпаднат, и дали са коректни. През 2011 г. на местния вот, за който също има изискване за уседналост, граждани, пътували зад граница, масово се оказваха без право на вот. Причината бе в некоректни данни, подавани от МВР до местните администрации и ГРАО. Специалисти припомниха, че никоя от институциите у нас не води регистър на влезлите и излезлите през границите българи.
Именно заради вечните проблеми около избирателните списъци и актуалността им, юристи призоваваха да има активна регистрация на желаещите да пуснат бюлетина. Заради хаоса през 2011 г. много попаднали в забранителните списъци недоволстваха, че не са подавали заявление за отрегистриране, припомниха от община Шумен. Освен това гражданите били недоволни, че се налагало да плащат 5 лв. такса за промяна на настоящия адрес. Сега би трябвало да бъдат издирени 7191 души, каза шефът на дирекция "Гражданска регистрация" в общината Катя Иванова. Общината обаче няма да праща писма, защото предишния път от над 5000 поканени се отзовали едва 100 души. Ще разчитат на медийната разгласа.
Още: Насилие в София: германски медии за акцията на "Възраждане"
Още: След погрома на "Възраждане": "Протестът им ще уплаши и ще има обратен ефект"
8092 имена съдържа списъкът, получен в Пловдив на 31 януари. От общината уточниха, че не е фиксирана крайна дата, тъй като все още няма официално подписан указ от президента Росен Плевнелиев за насрочване на вота, въпреки че се очаква той да е на 25 май във всички европейски страни. Най-малко - едва 640 души, са в район "Източен", където се намира най-голямото ромско гето в България - "Столипиново", а най-много са в район "Централен" - 2732 души.
От градската управа призоваха пловдивчани, които са се завърнали от Русия, САЩ, Канада, Австралия, Турция, Близкия или Далечния изток и от всички държави извън ЕС, все пак да си сменят настоящия адрес до 24-25 февруари, тъй като това не може да стане по служебен път. Ако хората са у нас и искат да участват във вота за европарламент, ще трябва да подават заявления преди гласуването и да бъдат дописани.
Още: ДПС на Доган: Няма да бутаме кабинета "Желязков" засега, Росен Карадимов е свързан с Пеевски
"Още никого не можем да извадим от избирателните списъци. Няма гласуван нов Избирателен кодекс. Вотът не е насрочен с указ на президента. Как да се прилага принципът за уседналост при това положение, всичко е предварително", казаха от службите ЕСГРАОН и ГРАО при общината в Кюстендил. Но признаха, че правели "някакви проверки".
Община Монтана, която има да провери само 247 души, е изпратила до всички писма с обратни разписки, с които ги уведомява, че ще бъдат отписани от избирателните списъци, ако не се регистрират. "Има хора, които са си в България - те ще бъдат оставени в списъците, които са в чужбина - ще бъдат заличени", каза шефката на Административно-правно обслужване Антоанета Коцина.
От избирателните списъци на община Хасково могат да бъдат заличени рекордните 9276 души, които през последните месеци са имали адрес в страни извън ЕС. Това е общата бройка, която общинската служба ГРАО трябва да провери, съобщи говорителят на общината Бояна Тодорова. Проверката обаче все още се извършва и не се знае колко хора ще изпаднат от списъците. Огромната част от тези хора са с адреси в Турция. 6012 са жителите на община Разград, за които има данни, че са извън България и трябва да бъдат заличени. Във Варна под въпрос са 5400 души, съобщи секретарят на общината Кристиян Богоев. Всички те са с настоящ адрес в държави извън Европейския съюз. Чрез районните администрации ще се потърси контакт с тях на постоянните им адреси. Около 1300 души в община Стара Загора може да бъдат заличени. До всички тях вече са изпратени писма. От община Ловеч разпращат писма до 353 души. Списък с 226 имена проверяват в Смолян. И там хората са пребивавали най-вече в Турция и САЩ. "Ще пратим покани до всеки един, за да уточни настоящия си адрес", каза Емил Дурсев, шеф на дирекция "Административно - информационно обслужване" към община Смолян.
Още: "Добре, че не стреляха яйца с боя по БНБ": Делян Добрев за "Възраждане", еврото и бюджета
Още: 3 години без 1 ден война в Украйна: 100 литра червена боя пред руското посолство (ВИДЕО)
От Столичната община не можаха да посочат броя на гласоподавателите, които може да бъдат отписани от списъците в София, тъй като документите са били изпратени от ГРАО към 24 районни кметства. В район "Кремиковци" например ставало въпрос за около 60 човека. Ще им изпращат писма с обратна разписка и ако адресатите не се отзоват, ще бъдат заличени.
Според изборното законодателство местните администрации, които водят регистър на населението, съставят избирателните списъци. Те се отпечатват за изборния ден от ГРАО. В списъка на всяка секция се вписват всички пълнолетни граждани, които не излежават ефективна присъда или не са под запрещение, и имат постоянен адрес на територията на съответната община. Желаещите да гласуват по настоящ адрес обикновено трябва да подадат декларация за това в определен срок преди изборния ден. За всеки избор сроковете се уточняват от ЦИК.
При местни и европейски избори, за които има изискване за уседналост, от избирателните списъци се заличават лицата, които в определен от закона период преди вота са живели извън съответната община или извън България. За евровот изискването е гражданинът да е пребивавал трайно у нас или в страна от ЕС последните 3 месеца преди изборния ден. Живеещите зад граница обаче не са длъжни да декларират настоящ адрес, а "Гранична полиция" не води регистър на влизащите и излизащите от страната. Затова "отсяването" крие рискове хора, отговарящи на условията, да отпаднат от списъка. По закон при такива грешки гражданите имат право да представят декларация, че са живели най-малко 60 дни в България или друга страна от ЕС и да бъдат дописани в избирателния списък. Срокът за изчистване на грешки също се приема от ЦИК. Очаквано депутатите от БСП и ДПС отхвърлиха предложенията на ГЕРБ в новия Изборен кодекс да се запише задължително гласуване и електронен вот за българите в чужбина.
