България стана част от по-малките в ЕС, които искат икономическото изравняване да продължи

Да се запази нивото на финансиране на Кохезионната политика до размерите от Многогодишната финансова рамка (МФР) 2014-2020 г. в реално изражение. Това иска премиерът Бойко Борисов, който се подписа под Декларацията от Прага. Подписи под документа сложиха общо 17 страни – България, Хърватия, Кипър, Чехия, Естония, Гърция, Унгария, Италия, Латвия, Литва, Малта, Португалия, Полша, Румъния, Словакия, Словения и Испания.

Още: Атанас Атанасов: Борисов е почетен премиер в кабинета "Желязков"

Още: Костадинов е много добър актьор, напипва пулса, прави драма: Христо Панчугов за безредиците пред Дома на Европа

Според подписалите, значителните съкращения в бюджета на ЕС, включени в предложението за Многогодишната финансова рамка (МФР) 2021-2027 г., крият риск да се попречи на изпълнението на важните за ЕС цели. "Призоваваме всички лидери и институции на ЕС да се стремят към приключване на преговорите и към постигане на съгласие по един честен и балансиран компромис по МФР за периода 2021-2027 година", се заключава в Декларацията от Прага. А инициаторът – Полша, настоява да има пълно равенство при плащането на директна помощ за единица площ и обективни критерии за това.

"За кохезионната политика е важно да се гарантира не само достатъчно финансиране, но и справедливо разпределение на средствата, така че да се преодолеят неравенствата между различните региони и изостаналостта", каза Борисов. По думите му е необходим специфичен фокус към развитието на най-бедните, изоставащи европейски региони. "Такива региони, с БВП под 50% от средното за ЕС, има не само в България и считам, че е от общ интерес те да бъдат подкрепени", изтъкна премиерът пред останалите лидери в Прага. Борисов допълни, че правилата както за Кохезионната, така и за Общата селскостопанска политика трябва да не водят до допълнителни административни и финансови тежести за националните бюджети, което крие риск за изпълнението на програмите и за инвестициите, особено в по-слабо развитите региони.

Припомняме, че след 2020 година би трябвало България да не се възползва в такава степен от кохезионните фондове, защото съгласно присъединителния ни договор планът на развитие предполагаше България да е догонила средното европейско ниво на развитие.

Още: Насилие в София: германски медии за акцията на "Възраждане"

Още: След погрома на "Възраждане": "Протестът им ще уплаши и ще има обратен ефект"

Преди година и половина вицепремиерът Томислав Дончев коментира темата пред Actualno.com, когато се получи неяснота какво всъщност предлага ЕК като средства за кохезионна политика. Какво каза тогава Дончев – припомнете си в този материал!. Малко по-късно Дончев уверено заяви, че България няма да загуби от намаляване на еврофондове за периода 2021 – 2027 година.