Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Мая Бочева-Уики: Не трябва да се опитваме да "разберем" децата от позицията на възрастни, а да си припомним какви сме били

26 февруари 2025, 09:59 часа • 366 прочитания

Мая Бочева-Уики е утвърден илюстратор и автор с над 25 години опит. Завършва Анимационно кино в НБУ през 2003 г. и ръководи издателство "ТАТ Криейтив". Създава детската поредица „Туй-Онуй“ - образователни книги и интерактивни игри, подкрепени от Национален фонд „Култура“. Носител на престижни награди, включително „Константин Константинов“ и Еврокон. През 2024 г. завирши и дебютния си анимационен филм „Кой светна Луната?“. Повече за приказния свят „Туй-Онуй“ и как се пишат книги, които да докосват децата вижте в интервю с авторката за Actualno.com.

Интервю

Как се роди идеята за приказния свят „Туй-Онуй“?

Още: Номинираният за "Златен ритон" филм "Кой светна Луната?" с премиера на 1 март 2025 г. (ВИДЕО)

Преди 25 години завършвах анимация, а сценарият за „Кой светна Луната?“ се появи като идея за дипломния ми късометражен филм. Тогава нямах възможност да го реализирам, но сега, благодарение на подкрепата на Националния филмов център, успях. Премиерата на късометражния анимационен филм ще се състои на 1 март на сцена „Централни хали“ в София. Входът е свободен и чрез вашата трибуна каня всички малки и големи, които искат да узнаят кой светва Луната, да дойдат на място в 17 ч.

Мой преподавател още тогава ми каза, че това е мит за Луната и ме поощри да създам още такива митове. Започнах да измислям истории, в които фантастични същества се грижат за света около нас и първоначалното име на моя приказен свят беше „Митове“.

Като млад аниматор не разполагах с ресурсите да направя филм, но знаех, че мога да създам книга. Така се появи „Кой светна Луната?“ – точно в момента, в който се роди и дъщеря ми Даная. Това обаче не ми беше достатъчно и реших да направя и игра. Първият тираж на книгата излезе с диск, който децата можеха да пуснат на компютър и да играят вкъщи. Сега приложението вече съществува пълноценно и самостоятелно – може да се изтегли на таблет от App Store или Google Play.

Още: Какви са ползите от четенето на книги, които не са за подценяване

Така, паралелно с най-важния проект в личния си живот, стартирах и най-големия в професионалния – вече с новото си име – приказки с образователни игри от света „Туй-Онуй“.

Какво представлява този свят?

Това е една стара книга, притежание на баба, която разказва истории на внучката си – Любка Любопиткова. Любка постоянно задава въпроси и търси отговорите в магичния свят „Туй-Онуй“. Отговорите са понякога забавни, друг път фантастични, но винаги водят читателите до нови и интересни открития. В първото приключение Любка слуша приказка, която оживява. Във втората книга тя вече сама попада в приказния свят и започва да търси отговори на детските си въпроси: „Защо трябва да ям тази супа?“, „Как да помогнем на пчелите?“, „Страх ли ме е от таласъма под леглото?“ и много други. Така се роди цяла поредица от истории, включително трилогията „Защо си тръгнаха пчеличките?“, която е за по-големите 6-10-годишни деца.

Още: Можем ли да излекуваме душата чрез изкуство: Александрина Крушарска в "Студио Actualno" (ВИДЕО)

Как един възрастен може да напише книга, която да докосне децата?

Като си спомни истински какво е било да бъде дете. Трудно е, защото с годините възрастните започват да пречупват спомените си през призмата на опита и познанието. Но има неща, които аз никога не съм забравяла – какво ме е радвало и удивлявало, какво ми е било смешно, какво съм смятала за несправедливо и тъжно. Ние не трябва да се опитваме да „разберем“ децата от позицията на възрастни, а да си припомним какви сме били ние самите.

Някои от темите, които засягате, са сериозни и екологични. По-лесно ли достигат те до децата чрез приказки с игри?

Още: Световнопризнат индолог и любим автор на Роби Уилямс и Боно с премиера в България

Децата опознават света чрез игра. Ако им поднесем темите като на възрастни – с факти и новини, ще ги загубим. Ако им говорим за хербициди и пестициди, вниманието им ще се изпари. Но ако го направим през игра и приказка – те не само ще разберат, но и ще запомнят. Игрите в книгите ми не са просто задачи – те са отражение на реалния живот. Както ние всеки ден се сблъскваме с проблеми, решаваме въпроси, чувстваме, премисляме и общуваме, така и децата в тези занимания преминават през логически предизвикателства и сами намират решения. В книгите е заложен мултидисциплинарен подход, което помага на децата неусетно да упражняват и наученото по български, математика, музика, география, но в същото време те развиват емоционалната си интелигентност, както и различни практични умения. В последните книги от поредицата засягаме теми като изчезването на пчелите, разделното събиране на отпадъци от опаковки и устойчивото земеделие. Не само показваме проблема, но и даваме решения – как да живеем природосъобразно и да пазим Земята. Чрез творчеството си събуждам любовта на децата към природата от най-ранна възраст и вдъхвам импулса на промяната, защото за да има такава, това зависи от всеки един от нас.

Разкажете ни за ролята на креативността в книгите Ви

Например, втората ми творба „Как се казва тази книга?“ е една голяма задача – детето трябва да изиграе цялото приключение, за да разбере заглавието ѝ. Чрез различни задачи и предизвикателства то събира думи и изображения, които формират загадка, отговорът на която е името ѝ.

Още: "Книгите спасяват животи": Именит американски писател раздава бонуси на служители в книжарници

Самите книги, като приказки с образователни игри помагат на родителите да общуват пълноценно с децата си, докато ги четат заедно. Разговорите и търсенето на отговори на загадки правят точно това – стимулира децата да мислят самостоятелно. По този начин им вдъхваме и увереност, защото преминаването им през всяка следваща игра ги стимулира да вярват в себе си и възможностите си.

Защо дигитализирате книгите?

Още от малка обожавам игрите – настолни, компютърни, всякакви. Винаги съм вярвала, че учене и забавление могат да вървят ръка за ръка. Дигиталните книги са начин да стигнем до децата на новото поколение, да провокираме интереса им към четенето и да ги насочим към важни въпроси за света, в който живеят. Дигиталната среда, също така, позволява игрите в нея да са още по-разнообразни и привлекателни за тях.

Още: Димитър Маринов издава две книги, посветени на пътя му към сцената и екрана

Първата такава книга „Кой светна Луната?“ създадох благодарение на финансовата подкрепа на Петър Митев в момент, когато таблетите започваха да навлизат. В България нямаше програмисти, които да правят приложения за тях, така че целият процес беше сложен. В крайна сметка успяхме и проектът ни спечели награди както у нас, така и в чужбина.

Когато проучвах интерактивните приложения на големи световни издателства, видях, че те са далеч по-семпли – с малко анимация и ограничено взаимодействие. Това ме мотивира още повече да създам нещо необикновено и българско.

Как реагират децата, когато книгите оживяват пред тях?

За тях е вълнуващо и забавно! Но най-важното за мен беше те да не бъдат просто пасивни зрители, а активно да участват в цялата история, точно както е и при хартиените издания. Когато гледаш филмче, само възприемаш. Когато играеш, използваш логика, реагираш и вземаш решения. В дигиталните ми книги героите говорят и реагират само ако детето взаимодейства с тях. Така то не просто „консумира“ историята, а става част от нея.

Още: "50 забравени места в България": Новата книга на Слави Панайотов

Каква е ролята на дигитализираните книги в училище?

Когато децата учат чрез игра и движение, процесът става по-интересен, ефективен и запомнящ се. Така развиваме тяхното любопитство и желание да откриват света сами. В моите книги няма скучно поднесени факти, а цяла история с различни дейности, в които децата помагат на героите да продължат напред като решават уравнения, оцветяват, търсят обекти по илюстрациите или срички, за да формират изречения, броят, учат дните от седмицата и още много разнообразни теми, които са включени в задачите и са вплетени в историята. Дигиталните ми книги се използват в часовете в училищата и детските градини, особено с интерактивни дъски, които вече са част от повечето класни стаи. Тук децата не само вдигат ръка, за да кажат верния отговор, а излизат на дъската, докосват, плъзгат и местят обекти, движат героите и всичко около тях оживява, именно благодарение на тяхната активност.

Лекар: Как редовното четене стимулира мозъка ни

Последвайте ни в Google News Showcase, за да получавате още актуални новини.
Евгения Чаушева
Евгения Чаушева Отговорен редактор
Новините днес