Четири европейски държави ще предложат по-строга алтернатива на огромен френско-германски фонд за подпомагане на икономиката кризата с коронавируса, заяви нидерландският премиер Марк Рюте.
Още: Отново: Руснаците разстреляха предали се украински войници (ВИДЕО)
Още: Зеленски: САЩ искат да върнем помощта им със 100% надценка
Нидерландия, Австрия, Дания и Швеция - наричани „Пестеливата четворка“ - ще настояват за по-големи гаранции, че страните, получаващи помощ, ще предприемат реформи и всяка помощ трябва да бъде под формата на заеми, а не безвъзмездни средства.
Френският президент Еманюел Макрон и германският канцлерът Ангела Меркел предложиха в понеделник фонд от 500 милиарда евроза свестяване на опустошената от пандемията икономика на блока.
"Ние също работим по предложение. Меркел и Макрон дадоха съответен принос в дискусиите. Работим по това, но няма точни срокове", каза Рюте на пресконференция.
Още: "Алтернатива за Германия": Какво мислят германските фирми
Още: Огнян Минчев: Европа може да е първата жертва на новата доктрина на САЩ
Франция и Германия са най-мощните икономики от 27-членния блок и заедно съставляват приблизително половината от икономиката на еврозоната.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Светът съществува, за да бъде разделен: Тръмп и Путин споделят общ светоглед
Още: Украйна: Има критични ресурси на стойност 350 млрд. долара в окупираната от Русия територия
Всичко значимо, договорено на равнището на ЕС, изисква тяхната подкрепа, а изненадващото решение на Германия да одобри посткоронавирусен план в зависимост от съвместен дълг беше определено за историческо.
Но пестеливите холандци и други вече се запънаха преди среща на върха следващата седмица, на която трябва да подпишат сделката.
Рюте каза, че „много ясно ще стане в нашите предложения, че ако отправите искания за помощ, трябва да приложите наистина мащабни реформи, за да можете да се погрижите за себе си следващия път“, каза Рюте.
Още: Украйна се топи: "Нас ни избиват, а деца не се раждат"
Още: Ватиканът: Папата е прекарал "спокойна нощ"
До голяма степен северните, фискално консервативни европейски нации, включително холандците, по-рано се противопоставиха на споделения дълг на еврозоната, наречен „коронаоблигации“, като изход от кризата.
Спорът предизвика вражда между натоварени с дългове държави от ЕС като Италия и Испания, които пострадаха най-тежко от коронавируса, и особено Холандия.
„Въпросът наистина е защо страните от юга не могат да инвестират толкова много в икономиката, колкото ние?“, каза Рюте.
Австрийският канцлер Себастиан Курц по-рано написа в Twitter, че "току-що е имал добра размяна на мнения с премиерите на Дания, Холандия и Швеция" по въпроса.
Just had a good exchange with the Prime Ministers of #Denmark, #Netherlands & #Sweden on the expected proposal by the #EU Commission on the #RecoveryFund and the updated #MFF. pic.twitter.com/K0PwEosJq8
— Sebastian Kurz (@sebastiankurz) May 18, 2020
Той каза, че тяхната „позиция остава непроменена“, тъй като те са „готови да помогнат на повечето засегнати държави със заеми“, но не искат цялостно увеличение на многогодишния бюджет на ЕС.
Вижте още:
Фонд за съживяване на европейската икономика от 500 млрд. евро искат Меркел и Макрон
