Върховният административен съд (ВАС) отхвърли като неоснователна жалбата на Сдружение "Асоциация на индустриалния капитал в България“ (АИКБ) против Постановление № 359 на Министерския съвет на Република България от 23.10.2024 г. за определяне размера на минималната работна заплата за страната. То определя минималната работна заплата в България на 1077 лв. Според АИКБ постановлението нарушава Конвенция 131 на Международната организация на труда.
Без уважение
Върховните магистрти оставят без уважение и искането на асоциацията за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, както и оставят без разглеждане жалбата на АИКБ в частта й, в която се иска тълкуване на постановлението.
Работодателска организация внесе жалба в съда срещу новата минимална заплата
Тричлнният състав приема, че при издаването на постановлението са спазени изискванията на материалния закон. Оспореният нормативе акт е издаден на основание чл. 244, ал.1, т.1 от Кодекса на труда (КТ), по силата на който Министерският съвет определя минималната работна заплата за страната за всяка календарна година. От изложеното в мотивите за приемане на постановлението е видно, че чрез него се цели регламентиране на цената на нискоквалифицираната работна престация, като се отчита широкопрофилното въздействие на този подоходен показател както по отношение на социалното развитие, така и по отношение на конкурентноспособността на българските предприятия. В мотивите на проекта е посочено, че чрез приемане на постановлението се цели повишаване на мотивацията на най-нискодоходната част от работната сила за търсене на работа, реализиране и задържане на трудовия пазар, повишаване на жизненото равнище, намаляване на риска от бедност сред работещите , намаляване на подоходното неравенство и стимулиране на вътрешното търсене.
Съгласно чл. 48, ал.5 от Конституцията на Република България работниците и служителите имат право на здравословни и безопасни условия на труд, на минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа, както и на почивка и отпуск, при условия и по ред, определени със закон. Именно в изпълнение на тази повеля е и нормата на чл. 244 от КТ. Предвид това оспореното постановление е издадено в съответствие с целта на закона.
С писмена молба от 06.12.2024 г. жалбоподателят е поискал от ВАС да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по следните въпроси: 1. Въведената в чл. 244, ал.2 КТ формула, въз основа на която автоматично и ежегодно се определя минималната работна заплата, съответства ли на изискването за процедура по смисъла на чл. 5, ал.1 от Директива (ЕС) 2022/2041 от 19 октомври 2022 г. относно адекватните минимални работни заплати в ЕС; 2. Въведената в чл. 244, ал.2 КТ формула, въз основа на която е определена минималната работна заплата за 2025 г. с Постановление 359 от 23 октомври 2024г. съответства ли на критериите, посочени в чл.5, ал.2 от Директивата; 3. Въведената в чл.244, ал.2 КТ формула, съответства ли на изискванията на чл.7 от Директивата, касаеща участието на социалните партньори при определяне и актуализирането на законовоустановените минимални работни заплати.
Ето колко е новата минимална заплата в Германия
По направеното искане върховните магистрати приемат, че съгласно чл. 628 от ГПК българският съд прави запитване до Съда на ЕС, когато тълкуването на разпоредба от Правото на ЕС (ПЕС) или тълкуването и валидността на акт на органите на ЕС е от значение за правилното решаване на делото. В първата хипотеза, каквато единствено би могла да е осъществена по настоящото дело, с оглед наведените от касатора обстоятелства, запитване може да бъде отправено при неяснота относно тълкуването на приложимите разпоредби на ПЕС, относими към конкретния правен спор (арг. от чл. 629, ал. 3 ГПК).
В жалбата си АИКБ поддържа алтернативно искане в случай на отхвърляне на жалбата съдът да се произнесе по въпроса дали посочената в чл.1 от ПМС 359/24г. минимална работна заплата следва да се разглежда като брутна. Върховните магистрати от тричленния състав приемат жалбата в тази й част за процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати в тази му част. Това е така, тъй като съгласно чл. 51, ал.1 от Закона за нормативните актове задължително тълкуване на нормативен акт дава органът, който е издал акта и съдът не притежава такива правомощия.
Решението по административно дело 10697 от 2024 г. подлежи на обжалване пред петчленен състав на ВАС.
