Евродепутатите одобриха плановете, с които се определят нови цели за енергоспестяване до 2030 г. като част от Европейския зелен пакт (Зелената сделка).
Още: Тристранката с извънредно заседание
Още: Макрон: Ще говоря с Тръмп за митата
Законът ще определи цели за енергоспестяване както по отношение на първичното, така и на крайното потребление на енергия в ЕС.
Държавите членки ще трябва колективно да осигурят намаляване на потреблението на енергия с поне 11,7% на равнище ЕС до 2030 г. (в сравнение с прогнозите на референтния сценарий на ЕС за 2020 г.). Тази цел ще бъде съпътствана от стабилен механизъм за мониторинг и изпълнение, за да се гарантира, че държавите членки ще изпълнят своя национален принос към тази обвързваща цел на блока.
До 2030 г. държавите членки трябва да спестяват средно по 1,5% годишно. Годишните икономии на енергия ще започнат с 1,3% в периода до края на 2025 г. и постепенно ще достигнат 1,9% в последния период до края на 2030 г.
Още: Росен Плевнелиев: Ако влезем в Еврозоната, ще сме по-богати
Още: Анализ: Повече от половината българи готови да бойкотират големите търговски вериги
Целите за икономии следва да бъдат постигнати чрез местни, регионални и национални мерки в различни сектори - например публична администрация, сгради, предприятия, центрове за данни и др. Членовете на ЕП настояха схемата да обхване по-специално публичния сектор, който ще трябва да намалява крайното си енергийно потребление с 1,9% всяка година.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Икономист обвини властта, че има амбиции да харчи във всички направления
Още: Ефектът "Тръмп": Путин се готви за завръщане на западни компании в Русия
Държавите членки следва също така да гарантират, че поне 3% от обществените сгради ще бъдат реновирани всяка година в сгради с почти нулево потребление на енергия или сгради с нулеви емисии. Директивата установява и нови изисквания за ефективни системи за централно отопление.
Докладчикът Нилс Фулсанг (С&Д, Дания) заяви, че енергийната криза не е приключила и няма гаранция, че следващите зими ще бъдат толкова меки, колкото последната. "През следващите седем години трябва да осъществим необходимите структурни промени. Доволен съм, че успяхме да подтикнем държавите членки към много по-амбициозни цели за енергийна ефективност. Това е от решаващо значение, за да не зависим повече от руската енергия в бъдеще и да можем да постигнем целите си в областта на климата. Днешното гласуване е голяма победа - то е не само добро за нашия климат, но и лошо за Путин", каза Фулсанг, цитиран от пресцентъра на ЕП.
Европарламентът прие законодателството с 471 гласа "за", 147 "против" и 17 "въздържал се". Сега проектът ще трябва да бъде одобрен и от Съвета на ЕС, за да влезе в сила.
Още: Партията на Порошенко атакува Зеленски: Нямаме много редки метали, затова САЩ ни изнудват за друго
Още: Инспекцията по труда започва проверки за недеклариран труд
На 14 юли 2021 г. Европейската комисия прие пакета "Подготвени за цел 55", с който се адаптира съществуващото законодателство в областта на климата и енергетиката, за да се постигне новата цел на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове с минимум 55% до 2030 г.
ОЩЕ: За по-големи икономии: ЕК насърчава ремонта на уреди
