Във финансов план 2024 г. определено беше година на биткойна и златото. Активите-убежище достигнаха невиждани в историята стойности като част от усилията на инвеститорите да запазят състоянието си в бурни времена. В края на годината най-популярната криптовалута достигна нов рекорден връх. Най-голямата криптовалута в света за кратко надхвърли 106 000 щатски долара. Цената на биткойна се повиши с повече от 50% след победата на Доналд Тръмп на изборите на 5 ноември, и със 134% от началото на 2024-а година.
На 5 декември за пръв път в историята биткойнът премина границата от 100 000 долара. Причина за високите цени на криптоактивите в края на годината е, че новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп не само открито показа добро отношение към криптовалутите, но и има сериозни надежди, че ще прокара мерки за дерегулирането им, когато встъпи в длъжност следващия месец.
Иначе тласък на криптоактивите още през януари даде фактът, че американските регулатори на ценни книжа дадоха зелена светлина на борсово търгувани фондове с биткойн, дългоочаквано решение, което даде началния тласък на постоянния растеж за криптовалутите през годината.
Още: Биткойнът продължава да чупи рекорди: 106 000 долара
Поскъпването на биткойна, както и на долара спяха до известна степен ръста в цената на друг популярен актив - златото. Въпреки това, то остава на цени, невиждани по-рано в историята, а от началото на годината стойността му се повиши с повече от 25%.
През октомври благородният метал достигна цена от рекордните 2724 долара, а само едно кюлче злато вече струва един милион долара. Основен фактор за поскъпването му е глобалното напрежение, провокирано от продължаващите военни конфликти в Украйна и Близкия изток. Златото се приема за актив, чрез които инвеститорите могат да защитят парите си във времена на геополитическа нестабилност.
Петрол и газ
Не такава бе съдбата на петрола, въпреки някои очаквания, че цената му ще хвръкна до небесата. Тя се движеше около 70 долара за барел заради опасенията за търсенето в Китай, най-големият вносител на суров петрол в света. Икономиката на азиатския гигант продължава да се представя по-слабо на фона на неравномерното икономическо възстановяване, което държи стойността на черното злато ниска.
Организацията ОПЕК + пък отложи още планираното възстановяване на петролното си производство Петролният картел, воден от Саудитска Арабия и Русия също така ще отменя производствените съкращения с по-бавно темпо от предварително планираното. Отлагането бе трето поред след очертаната от организацията пътна карта през юни тази година за постепенно възстановяване на доброволно намалените доставки и идва на фона на относително ниски цени на петрола с оглед на опасенията за задаващ се излишък.
Още: ОПЕК намали за пореден път ключова прогноза
Цената на природния газ също не сбъдна очакванията за невиждани висоти. В Европа тя се задържа около 40 евро за мегаватчас, въпреки спирането на доставките на руски природен газ след края на годината, когато изтича договорът за транзит на синьо гориво през Украйна.
Не повлияха особено върху цената и санкциите на Съединените щати върху "Газпромбанк", чрез която европейските страни купуват руски газ. Тя, заедно с нейните шест чуждестранни дъщерни дружества, беше единствената руска банка, която все още не бе попадала под ограниченията на САЩ. Вече има хвалби от Турция и Унгария, че има изключения за тях: Турция е получила изключение за плащанията за газ през санкционирана руска банка
Инфлация и лихви
Инфлацията вече не бе основна тема в Европа, като малко след средата на годината тя намаля до желаните от ЕЦБ 2%. В еврозоната през септември на годишна база тя спадна до 1,8 на сто. Спадът дори бе по-голям от очаквания от анализаторите, които залагаха на намаление до 1,9 на сто. Солидно намаление на инфлацията отчетоха и големите икономики в Европа - Германия и Франция, както и в САЩ, където тя спадна до най-ниско ниво от февруари 2021 година.
"Целта се вижда, но не мога да ви кажа, че инфлацията вече е победена", каза по този повод президентът на ЕЦБ Кристин Лагард и думите и като че ли се потвърдиха в края на годината, когато цените пак поеха леко нагоре.
А ЕЦБ понижи лихвите четири пъти през годината, като депозитната лихва на банката намаля до 3 на сто. Преди началото на цикъла на разхлабване на паричната политика през юни тази година показателят бе поддържан на ниво 4 на сто от септември 2023 година.
Подобна бе и политиката на Федералния резерв на САЩ. В края на годината той намали лихвените проценти с още четвърт пункт. Така основният лихвен процент по кредитите на централната банка на САЩ е вече между 4,25% и 4,50%.
От големите банки само Bank of England запази в края на годината, основната си лихва без промяна на ниво от 4,75 на сто, но има индикации, че и други ще я последват в предпазливостта през 2025 година.
Що се отнася до Русия - там е каквото каже Путин. А той се намеси в края на годината и то кажи-речи за пръв път толкова открито и директно предвид растящата руска инфлация и вдигащата се постоянно основна лихва. Спри увеличението на лихвата, каза руският диктатор на гуверньора на Руската централна банка Елвира Набиулина и тя изпълни - засега, защото поскъпването в Русия няма да спре само заради желанията на Путин: Путин каза и руската основна лихва не се вдигна въпреки растящата инфлация
Приемане на еврото в България
В България инфлацията също вървеше надолу, но недостатъчно за да станем член на еврозоната. В средата на годината стана ясно, че страната ни ще се забави още с приемането на еврото и това може да стане най-рано на 1 януари 2026 г.
Добрата новина е, че тази вероятност бе потвърдена от прогноза от ОИСР, която гласеше, че се очаква приемането на еврото в България да стане през 2026 г., като техническата подготовка напредва. Продължаването на политическата несигурност обаче би го изложило на риск предупредиха и от ОИСР, и от други авторитетни организации.
Още: Кога България ще приеме еврото: Прогноза от ОИСР
Служебният премиер Димитър Главчев пък увери, че в момента, в който България изпълни и последния критерий - за ценова стабилност, ще бъдат поискани извънредни Конвергентни доклади от Европейската комисия и Европейската централна банка. Така, ако това се случи в първите месеци на 2025 г., вероятността за влизане в еврозоната на 1 януари 2026 година, остава немалка.
Бюджет 2025
В България не беше приет бюджет изобщо, нещо невиждано в най-новата ни история. Вярно, по-предишният план-сметка беше гласуван чак в средата на лятото, но поне имаше удължителен закон за стария бюджет. Сега, депутатите хукнаха в коледно-новогодишна ваканция, без дори това да направят.
А служебният финансов министър Людмила Петкова все пак внесе бюджет, който бе разкритикуван кажи-речи от цялата държава. И предложи няколко дискусионни промени в данъчните закони, като в крайна сметка повечето от тях отпаднаха.
Остават увеличението на акцизните ставки за тютюневи изделия, алкохол и бира, както и еднократен данък върху недекларирани доходи – 15% за стимулиране на доброволното деклариране на задължения, т. нар. данъчна амнистия. Обмисляният данък върху свръхпечалбите на банките, както и евентуален такъв върху подземните богатства, почти тихомълком отпаднаха от проектобюджета на служебния кабинет.
АЕЦ "Козлодуй"
През 2024 г. в България имаше сериозни новини, свързани с ядрената енергетика. Бъдещето на единствената ни атомна централа АЕЦ "Козлодуй изглежда повече от добро.
Договорът за инженеринг за нови ядрени мощности на площадка №2 на АЕЦ "Козлодуй“, а именно 7-и и 8-и блок бе подписан официално. Той е консорциума "Уестингхаус – Хюндай", като американската и южнокорейската компании ще строят новите блокове, заедно с български фирми.
Така, сега в рамките на 12 месеца от подписването следват три важни етапа. Да има точен график за реализацията на проекта, да има фиксирана цена за реализацията на проекта, което да даде възможност да се внесе доклад в Народното събрание, за да може българската държава да вземе окончателно инвестиционно решение за реализацията и да има предвидимост на каква цена новите мощности ще произвеждат ядрена енергия и дали тя ще бъде изгодна и поносима.
Още: Стана ясно колко ще струват новите реактори в АЕЦ "Козлодуй"
А прогнозна цена вече има и тя е в рамките на 14 млрд. евро. Съобщи я Алекс Нестор, президент на Канадската търговска камара в България и председател на Съвета на директорите на дружеството "АЕЦ Козлодуй - нови мощности“. Според него инвестиция ще движи икономиката на България и ще я държи в динамично състояние през следващите 10-12 години. Освен това, тя ще създаде възможност за много работни места, като се очаква в пикови периоди на площадката да работят около 12-13 хиляди души.
