България е в топ 10 най-засегнати държави в света, що се отнася до човешките и икономическите загуби от екстремни климатични условия, появили се вследствие на климатичните промени. Това показва нов доклад на Germanwatch - неправителствена организация със седалище в Бон, Германия, която традиционно изготвя Индекс на климатичния риск (CRI). Документът подчертава нарастващите загуби и спешната необходимост от по-силна устойчивост на климата и от действия в тази посока.
Индексът на климатичния риск
Индексът на климатичния риск, публикуван от 2006 г. насам, анализира степента на въздействие на свързаните с климата екстремни метеорологични явления върху държавите. По този начин той измерва последиците от реализираните рискове за страните. Докладът се основава на международната база данни за бедствия EM-DAT, Световната банка и Международния валутен фонд (МВФ). Индексът разглежда абсолютните и относителните въздействия, като използва шест ключови показателя: икономически загуби, смъртни случаи и засегнати хора - всеки от тях в абсолютно и относително изражение.
CRI визуализира степента на въздействие на такива събития две години преди публикуването на индекса и през предходните 30 години - така последните данни са от 2022 г. Най-силно засегнатите държави се класират най-високо и следва да разглеждат резултатите от индекса като предупредителен знак, посочват авторите на доклада.
Жеги, проливни дъждове, бушуващи горски пожари, смъртоносни наводнения и опустошителни бури - проявите на екстремни метеорологични явления станаха твърде често срещани в новата реалност по света.
От 1993 г. до 2022 г. са загубени повече от 765 000 човешки живота и са регистрирани преки икономически загуби в размер на почти 4,2 трилиона щатски долара (коригирани спрямо инфлацията), причинени от повече от 9400 екстремни метеорологични събития. Честотата и интензивността на свързаните с климата бедствия продължават да нарастват и тези цифри подчертават спешната необходимост от действия в областта на климата.
Още: AI и климатичните промени. За метеорологията на бъдещето говори експертът Христо Чипилски
Къде е България?
България заема десето място в класацията за най-засегнатите държави. По данни от 2022 г. – жертвите у нас вследствие на екстремни климатични явления са 19,75 на 100 000 души. Общият брой на загиналите е 1277 души. Ефектите от тези събития се оценяват под формата на загуби от брутния вътрешен продукт на 0,05% от БВП.
Авторите на доклада анализират, че България отчита висок относителен брой смъртни случаи и значително високи относителни икономически загуби. 2022 г. е белязана от екстремни жеги и трайно високи температури, достигащи 39 градуса по Целзий в някои области. Здравните власти регистрираха скок на топлинни удари, хипертония и обезводняване, особено сред уязвимите групи – възрастни хора и деца. Всичко това е свързано с жегите.
България не попада сред 20-те най-засегнати страни за периода 1993-2022 г., става ясно от по-широката класация на Germanwatch.
През лятото на 2023 г. списание Nature излезе с данни, в които се посочваше, че през 2022 г. България е била в топ 5 по смъртни случаи в Европа (смърт на милион души), предизвикани от горещи вълни.
Припомняме, че 2024 г. е била най-горещата в историята – първата, преминала границата от 1,5 градуса по Целзий над прединдустриалните нива.
Графика: Germanwatch
Кои страни са в Топ 10?
Най-засегнатата страна е Пакистан. Последните данни сочат, че засегнатите в азиатската държава са над 33 милиона души (от общо около 247 млн. население), което е 1400 на 100 000 души. Жертвите за 2022 г. са 1765. Страната е загубила 4% от БВП вследствие на екстремни климатични явления за отчетения период, или около 54 милиарда щатски долара.
Централноамериканската държава Белиз е втора в подреждането със засегнати 4247 на 100 000 души и над 3,5% загуба от БВП. Следват три европейски страни – Италия (над 18 000 жертви за 2022, което е 30,62 на 100 000 души), Гърция (3092 жертви, 29,65 на 100 000) и Испания (над 11 000 загинали, т.е. 23,7 на 100 000).
Топ 10 допълват Пуерто Рико, САЩ (със 140 млрд. долара загуби, което е 0,57% от БВП), Нигерия, Португалия и България.
Още: Станции в градинки вместо до шосето: Крие ли се колко мръсен е въздухът в София?
Особености: демографията е ключов фактор
"Трябва да се отчете демографската структура на страната, защото България има застаряло население, което е много по-уязвимо от тези фактори", коментира пред Actualno.com бившият министър на околната среда и водите Юлиян Попов, който е старши сътрудник в брюкселския тинк танк Strategic Perspectives („Стратегически перспективи“).
"От чисто статистическа гледна точка, когато някой загине от сърдечно заболяване и това сърдечно заболяване частично се приписва на високи температури, това обикновено може да означава, че температурата е висока, от една страна, а от друга – че починалият е по-уязвим. В България именно тази уязвимост в резултат на възрастта би трябвало да се отчита – тя качва процента", обяснява той, уточнявайки, че не е запознат напълно с методиката на изследването. "Но иначе аз не бих се съгласил принципно с това, че България е една от най-засегнатите страни от климатичните промени".
По думите му, методиката е много важна – тя трябва да отчита до каква степен горещата вълна е резултат на климатичните промени. "Горещи вълни е имало и по-рано, а сега те зачестяват. Има една нова статистическа наука – Attribution, която на практика изчислява в каква степен едно екстремно явление може да се припише на глобалните климатични промени и в каква степен не може", отбелязва Попов.
Снимка: Юлиян Попов, Actualno.com
В доклада е посочено, че промените в климата, предизвикани от човека, влияят върху честотата и интензивността на екстремните метеорологични явления и водят до широко разпространени неблагоприятни въздействия върху климата. Най-новите научни данни показват, че влиянието на изменението на климата върху екстремните метеорологични явления е „на същото ниво на научна достоверност, както твърдението, че човешкото влияние е довело до затопляне на климата".
На въпрос какви мерки от спешен порядък трябва да предприеме международната общност в борбата с изменението на климата, Юлиян Попов казва, че въпросът с адаптацията е "абсолютно ключов". "Адаптацията на различните държави, региони, градове е различна: някои са много по-уязвими от наводнения, други – от горещи вълни, трети – от засушаване на земи. България например има много висока степен на засушаване на земеделски земи. Това, което би трябвало да се направи, е да се увеличи напояването, но пък затова трябва да се намери вода. Ние не използваме вече водата на Дунав – това е нещо, което трябва да направим, за да се борим със засушаването", смята той.
"В същото време градовете би трябвало да се изграждат по климатично съобразен начин – много повече зеленина, да се възстановят по максимално естествен начин водните пространства като градски реки. Разбира се, санирането на сгради и климатичната устойчивост на сградния фонд като цяло е много важна. И също така информация – полезно е хората да знаят, за да могат да се предпазват", коментира Попов.
Изводи
От 1993 г. до 2022 г. бурите (35%), горещите вълни (30%) и наводненията (27%) са причинили най-много смъртни случаи, става ясно от доклада. Наводненията са причина за повече от половината засегнати хора. Бурите са причинили далеч най-значителните икономически загуби (56% - или 2,33 трилиона щатски долара, коригирани спрямо инфлацията), следвани от наводненията (32% - или 1,33 трилиона щатски долара).
Индексът CRI показва, че седем от десетте най-засегнати държави през 2022 г. принадлежат към групата на страните с високи доходи. Това ясно сочи, че макар капацитетът за справяне с климатичните рискове на държавите с високи доходи да надвишава значително този на страните с ниски доходи, първите трябва да увеличат още управлението на тези рискове. Класацията показва, че в дългосрочен план въздействията на екстремните метеорологични явления засягат най-вече държавите от Глобалния юг.
Конференцията на ООН за изменението на климата през 2024 г. - COP29 - не успя да постигне амбициозна нова колективна количествена цел относно финансирането на борбата с изменението на климата. Като се имат предвид установените нужди и голямата спешност на климатичните предизвикателства, пред които са изправени развиващите се страни, обещаните 300 милиарда щатски долара годишно до 2035 г. могат да се разглеждат само като минимален отговор на ескалиращата климатична криза. В целта не са включени и мерки за справяне със загубите и щетите. Този пропуск трябва да бъде запълнен възможно най-скоро, отчита Germanwatch. Необходима е значително по-голяма подкрепа от страна на държавите с високи емисии и други замърсители за най-уязвимите при справянето с въздействията на климата.
CRI показва, че липсата на амбиция и действия за смекчаване на последиците води до силно въздействие дори в страните с високи доходи. В интерес на страните с високи доходи и с високи емисии е да увеличат действията си за смекчаване на последиците, включително по-високи климатични цели и изпълнението на тези действия, с нови национално определени приноси, за да не допуснат затопляне от 1,5°C (или възможно най-близо до него) и да запазят въздействията в управляем мащаб, констатира докладът. Той беше публикуван около Мюнхенската конференция по въпросите на сигурността по-рано през февруари.
