Малкият ледников период е бил един от най-студените периоди за последните 10 000 години. Това е бил период на застудяване, който е бил особено осезаем в Северния Атлантик. Застудяването, чиито точни срокове учените все още изясняват, но което очевидно е започнало преди около 600 години, е станало причина за слаби реколти, глад и пандемии из цяла Европа, довели до страданията и смъртта на милиони хора.
Още: Учен с нестандартно предложение: Да се взриви ядрена бомба за спасение на природата
Още: Как климатичните промени разрушават традициите и риболова в Адриатическо море
Изследователи от Масачузетския университет в Амхърст (UMass) са потърсили отговор на стария въпрос от историческата климатология: какво е предизвикало Малкия ледников период, продължил от XIV до XIX век?
Като се започне от средата на IX век, в Англия и Франция се е формирала устойчива снежна покривка. От зимата на 1314-1315 г. силни студове започнали да връхлитат Европа. Те довели до измирането на плодородни градини и лозя в Англия, Шотландия, Франция и Германия.
Какво е станало причина за такива сериозни климатични промени? Отговорът, който получили учените, е парадоксален: причина е било временно затопляне в Северноатлантическия регион. Учените са публикували своите изводи в статия в Science Advances.
Още: Антропоцен - как хората се превърнаха в геоложка сила (ГРАФИКИ)
Още: Учените се готвят "за най-лошото", докато Тръмп зачерква всичко за климата
Използвайки много подробни исторически записи, учените са открили, че е имало необичайно силно пренасяне на топла вода на север в края на XIV век, което е достигнало своя пик около 1380 г. В резултат на това водите на юг от Гренландия и Северните морета са се затоплили повече от обичайното.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Исторически рекорд: Изминалият месец е най-топлият измерен някога януари в света
Още: Тревожно: Генетичното разнообразие сред видовете намалява, защо това е опасно?
Обикновено топлата вода от тропиците тече на север по крайбрежието на Северна Европа и когато достигне по-високи географски ширини и се срещне с по-студените арктически води, тя губи топлина и става по-плътна, което я кара да се спуска на дъното на океана. Тези дълбоки водни течения след това се движат на юг по крайбрежието на Северна Америка и продължават да циркулират по целия свят.
В края на XIV век циркулацията по този цикъл се е увеличила значително. Това означава, че много повече топла вода е започнала да се движи на север, което от своя страна е довело до бърза загуба на арктическа ледена маса. В продължение на няколко десетилетия в края на XIV и XV век огромни количества лед са били изхвърлени в Северния Атлантик, което не само е охладило водите му, но е намалило и концентрацията на сол. Това в крайна сметка е довело до колапс на циркулацията. Именно този срив е предизвикал тогава значителното застудяване.
Изследователите отбелязват, че сега глобалното затопляне е съкратило значително количество от арктическите ледове, затова събитие, аналогично на това, което се е случило през XV век, е слабо вероятно. „Но ние трябва да следим натрупването на прясна вода в морето Бофорт, северно от Аляска, която се е увеличила с 40% за последните две десетилетия. Нейният пренос в приполярния Северен Атлантик може да окаже силно влияние на водната циркулация в океаните“, отбелязват учените.
Още: Екологичната цена на интернет - няма селфи без емисии (ГРАФИКИ)
Още: "Грийнпийс" – България с програма за зелени учители
Съществуващите климатични модели не отразяват тези събития достатъчно надеждно. Затова учените може да недооценяват мащабите на бъдещата загуба на маса от ледения щит на планетата. Авторите стигат до извода, че съществува остра необходимост от уточняване на прогнозите и преразглеждане на климатичните модели на съвремието.
