Сравнително отскоро колите на дизел влязоха в полезрението на дебата за глобалната урбанистична екологична криза. Замърсяването на въздуха днес убива 3,3 млн. души годишно - повече от ХИВ, малария и грип взети заедно. Емисиите от дизеловите двигатели са едни от основните причинители на проблема.
Още: Защо задвижването 4х4 може да бъде опасно при поднасяне
Още: BMW обещава революция при електромобилите
От самото си начало дизелът беше представен като гориво-чудо. Той беше начин за намаляване на разходите по шофирането, съчетавайки това с подпомагане на планетата и екологията. Правителства, индустрия и наука се обединиха, за да продадат на света една мечта - колите на дизел ще ни помогнат да намалим емисиите на въглероден диоксид (CO2) и така да навлезем безболезнено в една нова еко епоха.
Усъвършенстваните технологии в автомобилните двигатели направиха възможен бума на дизеловите коли през 90-те, особено в Европа. Шофьорите харесаха ефективността на дизеловите двигатели, които намалиха разходите им в сравнение с бензиновата алтернатива в дългосрочен план. В същото време правителствата, разтревожени от покачващите се нива на въглеродните емисии, започнаха да съветват гражданите си да се доверят на дизела, като се смяташе, че той отделя по-малко въглероден диоксид от бензина.
Дълго време отне проблемите да излязат наяве, но когато това се случи, колелото на скандала започна да се върти много бързо, пише The Guardian.
Още: Volvo подобри най-популярния си модел
Още: Как да размразите ключалката на автомобила през зимата
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Как начинаещ шофьор да избере употребяван автомобил
Още: Нов „умен автомобил“ от Китай - автопилот на Huawei и 1000 км пробег
През 2012 г. излезе първото голямо проучване за ужасяващите последствия върху здравето от дизела. Азотните оксиди и диоксиди (NO и NO2), както и праховите частици, отделяни от дизеловите двигатели, бяха определени като тихи убийци. Проучванията, потвърждаващи това, ставаха все повече. Европейската агенция по околна среда откри, че азотният диоксид от изгарянето на дизела е причинил 71 000 случая на преждевременна смърт в Европа само за 1 година. Световната здравна организация обяви отделяните от дизела частици за канцерогенни, причинявайки рак на белия дроб в същите мащаби като азбеста и иприта.
И тогава, през 2015 г. дойде "Дизелгейт". През септември Volkswagen, която си съперничи с Toyota за първото място при автомобилните компании и която от години промотира кампанията си за "чист дизел", разтърси индустрията с признанието, че е мамела на тестовете за емисии. В последствие редица влиятелни международни фигури заявиха, че рекламирането на дизела е било грешка, както и доверието в автомобилната индустрия, която е била категорична, че дизелът е чисто гориво.
Скандалът имаше огромен отзвук. Кметовете на Париж, Мадрид, Атина и Мексико сити се съгласиха да изтеглят напълно дизеловите автомобили от централните части на градовете си до 2025 г. Много други политически лидери предприеха стъпки за ограничаването на дизеловите двигатели с цел намаляване на замърсяването и смога.
Още: Как правилно да се грижите за филтъра за твърди частици
Още: Собственици на Tesla в Китай отнесоха огромни глоби за критики на марката
Дали е дошъл краят на дизела - някогашното гориво-чудо, което се превърна в новия азбест?
Всъщност, забраната на дизела е по-сложна, отколкото изглежда. Дизеловите двигатели никога не станаха особено популярни в САЩ, където бензинът запази ниската си цена, и където автомобилните гиганти се съсредоточиха върху разработването на хибриди и електрически автомобили. В Европа обаче дизеловите коли остават голяма част от автопарка, съставлявайки почти 50% от всички автомобили на континента.
Последните проучвания по въпроса сочат, че емисиите на азотни оксиди в света са 7 пъти над нормата, а дизеловите коли произвеждат 10 пъти повече NO, отколкото камионите и автобусите, съобразяващи се с по-сериозни рестрикции.
Нито автомобилната индустрия обаче, нито правителствата към момента са склонни да загърбят напълно изгодите си от съществуването на дизеловите двигатели. Трудно е и да бъдат убедени в нуждата от промяна и самите шофори. Много от тях вярват, че дизелът е по-икономичен и чист от бензина, а и не са склонни да се откажат от инвестициите си в дизелови автомобили.
Докато правителствата обаче бездействат, градовете са тези, които поемат инициативата. Урбанистични центрове като Берлин, Мюнхен, Мадрид, Осло, Париж и други вече наложиха частична или пълна забрана за дизеловите коли в определени дни и периоди, обявиха планове срещу старите и замърсяващи превозни средства или въведоха високи такси за дизеловите шофьори. На много места плановете са дизеловите автомобили ще бъдат напълно забранени до 10 години.
Вероятно това е началото на смъртта на дизела. Офциалните мерки, взимани от местните власти, в комбинация с все по-растящата информираност по въпроса сред самото население по света, кара експертите да очакват, че тенденцията за спад в продажбите на дизелови автомобили, особено след "Дизелгейт", ще продължи.
