Президентът на Никарагуа Даниел Ортега и китайският магнат Ван Цзин обявиха, че се очаква строителните работи на канала, който ще свържи Атлантическия с Тихия океан през никарагуанската територия, да започнат в края на 2014 г. Стойността на мега проекта се оценява на 40 милиарда долара, предаде БГНЕС.
Още: "Тръмп ни води към капитулация": Хартиен тигър, не истински
Още: След като пришпори Мъск да бута крайнодесните, Тръмп се присламчи към новите победители в Германия
Новината, огласена в кратко комюнике, цитирано от АФП, явно цели да опровергае слуховете за забавяне, породени от изявление на ръководителя на администрацията на Панамския канал за отлагане на началото на строителните работи за 2015 г.
Компанията на Ван Цзин Бейцзин Интерошиеник Ченъл Инвестмънт Ко получи контракта за прокопаване на канал през територията на Никарагуа, който ще конкурира Панамския канал и ще има голямо отражение върху международната търговия. На компанията е предоставена концесия за 50 г., която може да бъде продължена за още 50 г.
Панама предприе разширяване на своя канал, но проектът, оценен за 5,2 милиарда долара, има закъснение. Строителните работи ще позволят през канала, през който сега преминават 5% от световната търговия, да транзитират по-големи кораби с капацитет до 12 000 контейнера.
Още: Тръмп: Талибаните да ни върнат оръжие на стойност 7 милиарда долара
Още: Мъск отрича да изнудва Киев със Starlink
Никарагуанският канал ще бъде дълъг 286 км, докато Панамският канал е 82 км. Предвиденото време за прокопаването на канала е малко повече от 11 години, през което време в Никарагуа ще се създадат поне 40 000 работни места. Самото воднотранспортно съоръжение ще е много по-добра алтернатива на съществуващото в Панама, понеже този канал ще е и по-широк и по-дълбок, което ще позволява приема на кораби (най-вече танкери) с товароносимост до 270 хил. тона. През Панамския канал, дори и след разширението му, ще могат да преминават плавателни съдове с двойно по-малък тонаж.
Предвижда се Никарагуанският канал да поеме до 4.5 % от международния товарен корабен трафик и най-вече — южноамериканския нефт на атлантическите латиноамерикански страни Венецуела, Бразилия и Уругвай, съкращавайки пътя и транспортните разходи за превоз на суровината до най-големите ѝ потребители в Азиатско-Тихоокеанския регион и преди всичко Китай.
Още: Американски медии: Барак и Мишел Обама поделят имуществото си
