Патриотизмът е променлива величина. Днешният е много по-различен от онзи по времето на букурещките хъшове, да не кажем, че няма нищо общо. Тогава лудите-млади са искали независима от султана държава. Днес още от студенти се чудят при кой султан да избягат, за да живеят по-добре, макар и да си поплакват за България.
И ако едно време патриотизмът се е изразявал в желание за собствена държава, днес ние не успяваме да оценим това, което имаме. И вместо да надграждаме, правим обратното. Вярваме повече на лъжепророци, на всякакви лакоми мошеници, носим се по течението, по повърхността.
Онемяваме, слушайки Народното събрание, шокираме се от чутото и видяното, а не се питаме - кой ги избра тези. Ами ние ги избрахме. Нашият героичен и храбър народ. Това е демокрацията и няма как - приемаме я. Точно изборните резултати и следизборното тюхкане имат предвид противниците на референдумите, но това е дълбока тема. Още: Референдум за 3 март: Поддръжници на Радев започват да събират подписи
Патриотизмът днес би следвало да бъде не голата патетика - тя е за ораторите по празниците. Патриотизмът се изразява в това всички да теглим в една посока - или поне повечето. Ето, гласували сме България да влезе в Европейския съюз, значи - искали сме, с всички произтичащи от това наше решение последици. Днес обаче все повече се засилват гласовете против еврочленството. Неговите противници рядко дават друго решение, вероятно защото просто няма такова, което да е и рационално, и постижимо.
Част сме от Европа и винаги сме били
Част сме от Европа и във вековете назад винаги сме били, слава богу, а не от някоя азиатска империя, която все пак не е успяла да ни асимилира. И това трябва да се повтаря - против такава империя се бориха Левски и Ботев, не против турския етнос. Промиването на мозъци 45 години обаче има резултати и до днес, защото по-лесно е да не мислиш със собствената си глава, а да вярваш на клишетата за омразните турци и православните ни братя руси. На тези вярващи винаги трябва да се припомня, че Левски не е предаден от турци, а Ботев не е загинал от турски куршум. Това пък е тъжна тема.
Пропагандата пречи винаги. Вижте какво направи с американците. Но това си е тяхна работа. Нашата е да си оправяма собствената страна. Още: 24 май вместо 3 март - трябва ли да бъде сменен националният ни празник?
Какво би било патриотизъм днес? Да обичаш България означава да правиш всичко, за да върви тя напред: да са здрави хората, да зачитат законите, децата да растат грамотни и добре възпитани, да се почитат умните и талантливите, както и работливите.
Кое от тези неща е налице?
Да, една още по-тъжна тема за размисъл.
Искаме ли да сме бедни, неуки и комплексирани?
За съжаление, Трети март е една от датите, които ни разединяват. Доколко е добра за национален празник, сигурно има около осем милиона мнения. Пардон, стари данни, шест милиона. Скоро, ако я караме така, ще се самоликвидираме. Това какво говори? Че сме умни и работливи ли? Или че избираме правилните управници, които знаят как да преборят демографската криза, която вече е катастрофа? И да ни държат бедни, болни, неуки и комплексирани.
Да, доста комплексарско е да обявим за най-важна дата точно тази, на която се смята, по-точно руските и проруските историци у нас твърдят, че са ни освободили пълководците на руския император. И това им дава основания да твърдят, че най-нормалното нещо на българския национален празник е да се реят и руски знамена. Ами да веем и на всички останали държави, участвали в боевете, примерно - на Финландия, на Украйна? Още: Проф. Кирил Топалов: 22 септември не е бил формалност нито тогава, нито сега
Самостоятелно сме вдигнали, например Априлското въстание. Съединението и Независимостта също са си наши действия. Но не и подписването на Санстефанския мирен договор между Русия и Османската империя, с който се слага край на Руско-турската освободителна война. Доколко сме се освободили, всеки може да разбере, като прочете Захарий Стоянов, а после и Стефан Стамболов.
"Всякога проклета Русия, когато е имала бой с Турция, лъгала е бедните простодушни българи, че уж тях иде да освободи! Но нейната цел всякога е била да им разори милото Отечество ... тя всякога е само своята политика гледала, а собствено за завладетелните си планове е имала грижи как по-добре да ги приложи в действие". Написал го е Георги Стойков Раковски през 1861 г. в Букурещ, а заглавието е "Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите".
"Русия, нашата фатална освободителка, покровителка, славянската, братската, християнската и великата Русия, с която сме една вяра и една кръв! Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и покровителка!". Това пък го е написал Захарий Стоянов във вестник „Независимост” през 1886 г.
Е, тези с руските знамена по български празници дали са чели това? Не им е платила Америка на тези двамата, със сигурност.
Добре е да четем повече, преди да се хващаме за гушите
Историческите факти са си факти. Задължително е да ги знаем, преди да се хванем за гушите в поредния безумен спор. Още: В Хърватия цените скачали заради еврото, а в България заради лева - айде стига популизъм (ВИДЕО)
Всъщност първият указ за честването е подписан от руския генерал Паренсов - забележете - в чест на възшествието на престола на император Александър Втори и сключването на Санстефанския мир.
Разбира се, никой не отрича крайния резултат - България получава някаква независимост. Някаква, защото руснаците остават. И строго наказват всеки опит да бъдат прогонени. После ни освобождават втори път. Сега искат и от Европейския съюз да ни освободят. Не пропускат да ни припомнят на кого дължим свободата си, влагат доста усилия в това да ни държат на къса каишка, като умело използват пълния инструментариум от религия до енергетика. И тези припомняния се все около Трети март. Още: Руският патриарх с ясен знак към българския патриарх Неофит, който осъди агресията на Путин
Никой нормален човек не би тръгнал да сее омраза между двата народа, нито пък да неглижира доказаните позитиви, доколкото ги има. Но има и доказани негативи и никак не е редно да ги забравяме, опиянявайки се от спомени за соца, Варшавския договор и СИВ. Винаги сме били използвани, а накрая - и захвърлени да се оправяме, както можем. Ако не вярвайте, прочетете документите. Пък и бай Тошо си го е казал чистосърдечно.
Да сме българофили - това е достатъчно
Владимир Путин например съобщи, че кирилицата са я измислили македонците. На тях, разбира се, толкова им трябва. Неговият пръв другар, патриарх Кирил, пък взе, че ни се накара като някакъв биг бос, какъвто всъщност е само у тях си. Тези дни и Захарова се обади да ни напомни, че сме братя, ама те са по-големият.
Примерите за високомерно отношение са предостатъчно. Затова - по-полека с русофилството, а също и с русофобството - никоя омраза не води до добро, а прагматизмът и трезвата оценка са базата, върху която можем да градим просперитет.
Днес е по-важно да сме българофили.
Крайно време е да спрем да чакаме някой да ни освободи - новият прочит на “Да живее България”.
Автор: Евелина Гечева
