Дойде време да бъдем честни – брутално честни. В България, а и като цяло в света, не считаме COVID-19 за наистина сериозен проблем. Какво имам предвид под наистина сериозен проблем – такъв, който е заплаха за съществуването на човечеството в досегашното му състовяние.
Още: Веднага край на свободията на Костадинов и подчинените му
Още: Тежки времена идват за родните тръмписти. И за психиатрите също
Грипче, всички ще го изкараме – това все още е бруталната истина за възприятието на вируса в България. При вдигане на вълна като сегашната, идва и страхът, но отново с мисли като "не можем да спрем живота" и добре резюмирани така (източникът е дискусия във Фейсбук под публикация на Георги Маринов, учен от департамента по генетика в Станфорд): "Щом ще караме КОВИД многократно, ще го караме, докато не намерим решение на проблема. Решение ли е да разрушим всички други обществени структури с цел колкото се може повече индивиди да оцелеят (нека не забравяме, че поне у нас, индивидите в над 60% от смъртните случаите са над 70-годишни с множество придружаващи заболявания)?"
Всъщност, точно според Маринов, COVID-19 е нещо много по-сериозно и по-страшното – има потенциал да се превърне в несравнимо по-смъртоносен вирус за хората. Сравнява ситуацията с кокоши вирус (IBV) и прилага специализирана статия на китайски учени, писана още преди сегашната пандемия. Това е коронавирус, който върлува при кокошките и причинява сериозен бронхит. Само че за разлика от този вирус, SARS-CoV-2 има т.нар furin cleavage site (FCS), който влияе много на инфекциозността. В цитираната преди 2 изречения научна статия е направен експеримент – на кокошия вирус е "прикачен" FCS. И резултатът е – кокошият вирус става много по-смъртоносен и почва да влиза в мозъка на кокошките и да нанася сериозни поражения там. "А по време на пандемията стана много бързо ясно, че SARS-CoV-2 води до сериозни неврологични проблеми, поне при някои хора. На Запад се говори много често за "brain fog'' ("замъгляване на съзнанието") и за проблеми с концентрацията. Но Д-думата - деменция - се избягва упорито. А реално говорим точно за това - симптоми, които са типични за ранни (и не толкова ранни в по-тежките случаи) етапи на невродегенеративно заболяване. Отворените въпроси са при колко хора се получават такива ефекти, колко сериозни са те, и какви са молекулярните механизми", пише Маринов в много подробна публикация във Фейсбук (в активния линк можете да прочетете много подробно и с много научни термини).
Още: Тръмп засили САЩ по пътя на упадъка
Още: Летище "Васил Левски" - добре, а улица "Московска" кога ще преименуваме?
Освен това, той внимателно следи ситуацията в Китай, където на практика единствено все още се провежда политика НУЛА КОВИД, въпреки силното вече ниво на ваксинация. И поставя въпросът – след като там има изключително натрупано знание за този вид коронавируси, защо Китай не възприема политика на съжителстване със SARS-CoV-2? Споделя и новина как в Китай влезе в действие първият карантинен център, за 5,000 души, в провинция Гуандон – ИЗТОЧНИК CNN, не коя да е анонимна леля, страница, чичо или група във Фейсбук. "Идеята е пристигащите в страната да си изкарват карантината там, далеч от популационните центрове и не в хотели. Хотелите не са подходящи за тази цел, тъй като те не са построени с мисълта за контрол върху аерозолно разпространяващо се заболяване. А в Китай наскоро, след появата на суперзаразния Делта вариант, документираха заразяване между две отделни сгради, през прозорците им (НАУЧНА ИНФОРМАЦИЯТА ЗА ТОВА ТУК)", добавя Маринов.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Вейповете и везните на забраната: Няколко мита
Още: Не иска да е част от мафиотското управление: Атаката срещу Петков няма да спре дотук
Ето за това става въпрос, за този най-черен сценарий – че с поведението ни, което не цели убиване на вируса чрез серия от мерки, включващи масова ваксинация и изключителни ограничителни мерки срещу всяко огнище на зараза, ние може би помагаме SARS-CoV-2 да еволюира до степен, в която да е изключително смъртоносен и не предимно за възрастни хора с придружаващи заболявания. Тях в България открито ги жертваме и е явно, вече четвърта вълна.
НУЛА КОВИД е политика, която е невъзможна за България и не защото е невъзможна по принцип, а защото абсолютно твърдо не искаме и не търсим начин да го постигнем. Факт, при сегашното положение е така. За да се случи, трябва изключителна воля и твърда убеденост, че това е изходът – не сред населението, а сред тези, които биха се нагърбили да я приложат. И точно заради думите на Маринов, който изобщо не е просто някой Фейсбук писач, лично аз почвам да се притеснявам изключително сериозно. Да, наясно съм, че това не е сто процента сигурно бъдеще - но е вероятно бъдеще. И за разлика от други, Маринов познава повече - ето какви новини дойдоха от Израел и какви от Англия, за което Маринов говори само преди няколко дни!
Да обобщим - сценарий, според който вирусът става все по-заразен, пробива все по-успешно съществуващите ваксини, разболява по-тежко и убива все повече хора. Всъщност тежкото разболяване съвсем не ни тревожи - говоря за случаите, при които остават поражения след като си минал през инфекцията! Да, случаи като тези мозъкът да не работи както преди, или пък дробовете. Случаи на инвалидизация - колко са те в България? А по света? Колко ще станат? И кой ще се грижи за тях?
Още: 99% недовиждане - що е то? Парламент - Ново начало
Още: Тестът с дрона на летището свари отговорните фактори по бели гащи
Моята позиция на база знанието ми до момента - сегашните ваксини няма да ни решат проблема доживот. Но решават проблема в краткосрочен план, докато измислим друго, докато науката не постигне друго. Ако не искаме ваксините, тогава оставаме без нищо и разчитаме на природата. Ако организмът ни понесе. Ако има лекари. Ако има болнични легла. Ако ни е писано. Дойде време да избираме какво искаме - да опитаме нещата поне малко да зависят лично от нас или да оставим изцяло всичко пък каквото стане! Както и да се осъзнаем какъв колосален проблем имаме, за да потърсим хората, които ще се стремят да му търсят решение - в България, в Европа, в целия свят!
Автор: Ивайло Ачев